любопитство

Животните също ли имат различни кръвни групи?

РЕКЛАМА

Да, животните също имат различни кръвни групи, въпреки че разнообразието е по-ограничено, отколкото при хората. Системите за определяне на кръвните групи варират между видовете и не всички видове имат добре дефинирани кръвни групи като хората. Например:

1. **Кучета**: Кучетата имат различни кръвни групи, като DEA (кучешки еритроцитен антиген) 1.1, 1.2, 3, 4, 5, 6 и 7. Съвместимостта на кръвта е важна при кръвопреливане между кучета.

2. **Котки**: Котките имат кръвни групи, известни като A, B и AB. Несъвместимостта на кръвта може да бъде сериозен проблем при котките, особено по време на кръвопреливане.

3. **Говеда**: Говедата имат няколко системи за определяне на кръвни групи, като системата ABO и системата MNSs.

4. **Копитни**: Конете имат кръвни групи със системи, подобни на тези на хората, като системите A, B и AB.

5. **Други животни**: Много други видове също имат кръвни групи, въпреки че при някои видове вариацията е по-слабо изразена или по-слабо проучена.

Тези системи за определяне на кръвни групи при животни могат да играят важна роля в области като ветеринарна медицина, кръвопреливане, репродукция и дори в разбирането на еволюцията и генетиката на видовете.

Какви са кръвните групи на котките и кучетата?

Ето най-често срещаните кръвни групи при котки и кучета:

**Котки:**

1. **Тип A:** Това е най-често срещаната кръвна група при котките. Котките тип А имат анти-В антитела в плазмата си.

2. **Тип B:** По-рядко срещани от тип A, котките тип B имат анти-А антитела в плазмата си.

3. **Тип AB:** Тази кръвна група е доста рядка при котките. Котките от тип АВ имат както А, така и В антигени в червените си кръвни клетки и нямат анти-А или анти-В антитела в плазмата си.

**Кучета:**

Кръвните групи на кучетата се определят от системата DEA (кучешки еритроцитен антиген), която има няколко номерирани категории. Най-важните при трансфузиите са:

1. **DEA 1.1 Положителна (DEA 1.1+):** Това е най-често срещаната кръвна група при кучета. Кучетата с тази кръвна група се считат за универсални донори, тъй като тяхната кръв е безопасна за повечето реципиенти.

2. **DEA 1.1 Отрицателен (DEA 1.1-):** Кучетата с тази кръвна група нямат DEA 1.1 антиген в своите червени кръвни клетки. Те могат да получават кръв само от донори, които също са DEA 1.1 отрицателни.

В допълнение към тези основни кръвни групи има и други системи за определяне на кръвна група при кучета, които са по-малко известни и са важни в специфични ситуации, като кръвопреливане.

Основни вариации

**Котки:**

В допълнение към кръвните групи A, B и AB има и други по-рядко срещани вариации. Например:

– **Варианти тип А:** В рамките на тип А има някои генетични варианти, които могат да повлияят на кръвната съвместимост при котки. Един от тях е слаб тип А, при който котките имат по-ниски нива на антиген тип А в техните червени кръвни клетки. Това може да причини проблеми с трансфузиите, тъй като котката реципиент може да произведе антитела срещу кръвта на донора.

– **Варианти от тип B:** Подобно на тип A, тип B също може да има генетични варианти. Някои от тях могат да доведат до намалени нива на антиген тип B или могат да повлияят експресията на антиген по други начини.

**Кучета:**

В допълнение към кръвните групи DEA 1.1+ и DEA 1.1-, има и други системи за определяне на кръвни групи при кучета, които могат да имат значителни вариации. Например:

– **Други DEA антигени:** В допълнение към DEA 1.1 има други антигени в DEA системата, които могат да повлияят на кръвната съвместимост при кучета. Кучетата могат да имат различни комбинации от тези антигени, което може да повлияе на способността им да даряват или получават кръв.

– **Други системи за определяне на кръвни групи:** В допълнение към системата DEA, има други системи за определяне на кръвни групи при кучета, които се изследват, като системата Dal и системата за кучешки еритроцитен антиген (DEA) 3, 4, 5, 6 и 7. Те все още се проучват, за да се определи тяхното клинично значение и значение при кръвопреливания при кучета.

Тези по-рядко срещани вариации в кръвните групи на котки и кучета подчертават сложността на генетиката и биологията зад кръвната група при животните.

Критерии за кръвопреливане при животни

Критериите за кръвопреливане при животни може да варират в зависимост от вида, кръвната група и конкретните обстоятелства на пациента. При извършване на кръвопреливане при животни обаче се вземат предвид някои общи критерии:

1. **Съвместимост на кръвта:** Както при хората, важно е да се гарантира, че кръвта на донора е съвместима с тази на реципиента. Това включва разглеждане на специфичните кръвни групи на въпросния вид.

2. **Тестове за съвместимост:** Преди кръвопреливане може да се извършат тестове за съвместимост, за да се гарантира, че няма нежелани реакции между кръвта на донора и реципиента. Това може да включва тестове за кръвна група и тестове за кръстосано съвпадение.

3. **Здравен статус на донора:** Животното донор трябва да е в добро здраве и да няма инфекциозни заболявания, които могат да се предадат на реципиента чрез кръвта.

4. **Адекватен кръвен обем:** Количеството кръв за преливане трябва да се изчисли въз основа на размера и състоянието на реципиента, като се вземат предвид фактори като кръвозагуба и способността на организма да понесе трансфузията.

5. **Мониторинг след трансфузия:** След кръвопреливане животното реципиент трябва да бъде внимателно наблюдавано за признаци на нежелани реакции, като отхвърляне на кръвта или шок от трансфузия.

6. **Клинични показания:** Кръвопреливането при животни обикновено е запазено за спешни случаи, като тежки кръвоизливи, тежка анемия, операции или медицински състояния, които изискват незабавна кръвна подкрепа.

7. **Предотвратяване на реакциите:** В някои ситуации може да се прилагат превантивни лекарства, като кортикостероиди или антихистамини, за да се намали рискът от реакции при трансфузия.

Това са само някои от общите критерии, които се вземат предвид при извършване на кръвопреливания на животни. Важно е тези процедури да се извършват от квалифицирани специалисти и в подходящи помещения, за да се гарантира безопасността и благосъстоянието както на донора, така и на реципиента.