Скалните издълбани „календар“ на Анасази са наистина завладяващи! Те се срещат предимно в югозападната част на Съединените щати, на места като Националния парк Меса Верде в Колорадо и Националния паметник на каньона Чако в Ню Мексико. Тези гравюри, често наричани „маркери за слънцестоене и равноденствие“ от археолозите, са каменни гравюри, които древният народ анасази (или предците пуеблоанци) е създал, за да отбележи важни астрономически събития, като слънцестоене и равноденствие. Те отразяват дълбокото разбиране на тези култури за движението на слънцето и значението на тези събития за техните религиозни и земеделски практики. Тези археологически открития помагат да се изяснят сложните математически и наблюдателни умения на тези древни местни цивилизации.

Живот на анасази

Анасази, известни още като предците пуеблоанци, са били древна местна цивилизация, обитавала югозападните Съединени щати, в райони, които днес обхващат части от Аризона, Колорадо, Юта и Ню Мексико. Те са процъфтявали главно между 200 г. пр. н. е. и 1300 г. сл. н. е., като пикът им е между 800 и 1300 г. сл. н. е.

Животът на анасази беше съсредоточен върху земеделски общности, като много от тях бяха построени в полусухи райони, където водата беше оскъдна. Те разработиха сложни напоителни системи за отглеждане на царевица, боб и тиква, които бяха основните продукти на диетата им. В допълнение към селското стопанство, Anasazi също практикували лов, събиране на диви растения и риболов в близките реки и потоци.

Общностите на анасази построиха впечатляващи каменни конструкции, включително жилища на скали като тези, намерени в Меса Верде и каньона Чако. Тези жилища, често наричани „pueblos“, са построени от кирпичени или каменни блокове и варират по размер от малки къщи до големи жилищни комплекси.

Обществото Анасази беше организирано в серия от села и градове, всяко със собствена социална и политическа структура. Религията играе важна роля в ежедневието, с церемонии и ритуали, извършвани в чест на боговете и осигуряване на добра реколта.

Около края на 13 век много общности на анасази започват да напускат домовете си и да се разпръсват из целия регион. Причините за това изоставяне все още се обсъждат от археолозите, но фактори като изменението на климата, вътрешни конфликти и външен натиск може да са изиграли важна роля.

Въпреки изчезването на общностите на анасазите като сплотени единици, много от техните потомци продължават да живеят в региона и поддържат различни аспекти от своята култура и традиции до наши дни. Руините на Анасази сега са обекти с голямо археологическо и културно значение, предлагащи ценна информация за историята и развитието на древните цивилизации в югозападните Съединени щати.

Търсене на нова информация

Удивително е как могат да се появят нови открития, често благодарение на знанията и мъдростта, предадени от местните общности. Историята на анасази е ярък пример за това как сътрудничеството между изследователи и членове на общността може да доведе до значителен напредък в разбирането на миналото.

Намерените скални изсичания, предполагащи използването на панели като астрономически календари и места за ритуални празненства, предлагат ценна представа за сложността на обществото на Анасази и връзката му с космоса. Способността да се наблюдават и записват важни астрономически събития не само отразява дълбокото разбиране на природната среда, но също така показва важността на тези събития в културен и религиозен контекст.

Класифицирането на някои от тези паметници като обекти на световното наследство от ЮНЕСКО подчертава тяхното значение не само за регионалната история, но и за глобалното разбиране на културното многообразие и наследството на човечеството. Всяко ново откритие ни позволява да надникнем малко повече в живота и постиженията на древните цивилизации, обогатявайки знанията и оценката си за човешкото минало.