Ранните телевизори, особено тези, използващи електроннолъчеви тръби (CRT), изиграха решаваща роля в откриването на останките от Големия взрив, известен като космическото микровълново фоново (CMB) лъчение. Ето как се случи:

1. **Случайно откритие:** През 1965 г. Арно Пензиас и Робърт Уилсън работят по радиоастрономически проект в Bell Labs в Съединените щати. Те се опитваха да използват радиоантена, за да открият микровълнови сигнали, отразени от комуникационни балони. Въпреки това, независимо в коя посока насочиха антената, те откриха слабо, постоянно бръмчене. След като изключиха няколко възможни източника, включително изпражнения от гълъби и намеса от Земята, те осъзнаха, че откриват нещо космическо и фундаментално.

2. **Тълкуване:** Пензиас и Уилсън скоро разбират, че сигналът, който улавят, е космическото микровълново фоново лъчение, останало от Големия взрив. Това излъчване е ехото на топлината, останала от първоначалната експлозия на Вселената, преди около 13,8 милиарда години. Той беше освободен, когато Вселената се охлади достатъчно, за да се образуват атоми, около 380 000 години след Големия взрив.

3. **Връзка с телевизори:** Връзката между старите телевизори и това откритие се крие в технологията, използвана за изграждане на инструментите за откриване. Учените са използвали високочувствителен радиотелескоп, който първоначално е бил вид параболична антена, използвана за сателитни комуникации, а също така е бил използван в някои стари телевизори за приемане на сателитни сигнали. Чувствителността на тези устройства позволи откриването на космическото микровълново фоново лъчение, което е изключително слабо.

Така ранните телевизори, чрез технологията зад радиотелескопите, изиграха ключова роля в откриването и потвърждаването на теорията за Големия взрив.

Ехото от Големия взрив: от теоретичен сън до забележителното откритие на RCFM

Ехото от Големия взрив, известно като космически микровълнов фон (CMBR), е едно от най-забележителните открития в съвременната космология. Историята зад това откритие е завладяваща.

Теорията за Големия взрив, която постулира, че Вселената е започнала в горещо, плътно състояние преди около 13,8 милиарда години, е предложена за първи път от Жорж Льометр през 1927 г. и е доразвита от хора като Джордж Гамов, Ралф Алфър и Робърт Херман през следващите десетилетия.

Важно предсказание на теорията за Големия взрив е съществуването на фонова радиация, останала от първоначалната експлозия. Тази радиация би била изключително студена днес поради разширяването на Вселената с течение на времето и би могла да се открие като равномерен микровълнов сигнал, идващ от всички посоки на небето.

Първото значително откриване на това лъчение е направено от Арно Пензиас и Робърт Уилсън през 1965 г., докато работят с микровълнова антена в Bell Labs. Те откриха фонов шум, който не можеха да обяснят, и след като изключиха няколко възможни източника, включително гълъби и радиосмущения, те осъзнаха, че наблюдават космическия микровълнов фон.

Това откритие беше монументално, тъй като потвърди ключово предсказание на теорията за Големия взрив и предостави убедителни доказателства за валидността на този космологичен модел. Оттогава подробни изследвания на космическия микровълнов фон предоставиха задълбочени познания за историята и структурата на Вселената, включително формирането на галактиките и разпределението на материята и енергията в космоса.

Отвъд микровълновите пикове

В допълнение към микровълновите пикове в космическия микровълнов фон, които са изключително важни и предоставят значително количество информация за природата на ранната вселена, има няколко други характеристики и анизотропии, присъстващи в това излъчване, които са еднакво интересни и информативни.

1. **Анизотропии в малък мащаб:** В допълнение към първичните пикове, космическият микровълнов фон показва по-малки температурни колебания в по-малки мащаби. Тези колебания са причинени от вариации в плътността на ранната вселена. Изучаването на тези анизотропии позволява на космолозите да разберат по-добре разпределението на материята и енергията в ранната Вселена.

2. **Поляризация:** Космическият микровълнов фон също показва поляризация, която може да бъде разделена на два основни типа: E поляризация и B поляризация. E поляризацията се генерира от първични флуктуации на плътността, докато B поляризацията може да бъде причинена от по-екзотични ефекти като първични гравитационни вълни или високоенергийна физика в ранната вселена. Изследването на поляризацията на космическия микровълнов фон може да предостави ценна информация за физическите процеси, настъпили по време на епохата на рекомбинация и екстремните космически събития, настъпили в ранната Вселена.

3. **Ефекти от гравитационни лещи:** Космическият микровълнов фон също е изкривен от гравитацията на масивни структури по протежение на зрителната линия, феномен, известен като гравитационни лещи. Изучаването на тези ефекти на лещи може да предостави информация за разпределението на материята по линията на видимост на космическия микровълнов фон и да помогне да се картографира разпределението на тъмната материя във Вселената.

Това са само някои от допълнителните характеристики на космическия микровълнов фон, който космолозите изучават, за да разберат по-добре историята и структурата на Вселената. Детайлният анализ на тези характеристики позволява на учените да изградят по-точни модели на ранната вселена и да тестват фундаментални теории на физиката.