За много хора страхът от игли и неприятното усещане от убождане са често срещани. Това може да бъде особено предизвикателство за тези, които се нуждаят от непрекъснато инжектиране на лекарства, като пациенти с инсулинозависим диабет.

Ето защо няколко учени изследват алтернативни методи за прилагане на тези вещества. Жан-Кристоф Леру, професор в ETH Цюрих, Швейцария, направи иновация, като разработи нов начин за прилагане на инжекционни лекарства през устната лигавица, използвайки пластир, поставен върху вътрешната страна на бузата.

След няколко неуспешни опита Leroux и неговият екип намират вдъхновение в живо същество: октопода.

Дизайнът на вендузата

В изследване, публикувано в списание Science Translational Medicine, Leroux и неговият екип представиха прототипа на създаденото от тях устройство, произведено с помощта на 3D принтер. Това устройство прилича на гъвкава вендуза, фиксирана към вътрешната страна на устата на пациента.

След това те проведоха тест с доброволци и забелязаха, че мнозинството се адаптира много добре към новия метод, предпочитайки го пред инжекциите.

Според изследователя намерението е да се създаде по-удобна алтернатива на иглите за прилагане на определени лекарства. Leroux казва: „Разработихме изключително проста и лесна за прилагане система за доставяне, която потенциално би могла да замени инжекциите за различни лекарства.“

Вдъхновен от октопода

Жан-Кристоф Леру обяснява, че вдъхновението идва от способността на октоподите да се закотвят в бурна морска среда. „Нашата отправна точка беше да имитираме отличното сцепление на тези същества върху мокри повърхности“, обясни Леру.

Техниката на вендузата има предимства пред приема на хапчета, тъй като позволява лекарството да се прилага с течение на времето и може да бъде отстранено, когато е необходимо. Освен това предотвратява разтварянето на лекарството в слюнката.

След тестове с кучета, използващи вендузата, се наблюдава, че животните имат по-високи нива на лекарството в кръвта си в сравнение с конвенционалното перорално приложение. Leroux коментира: „Бяхме искрено впечатлени от нивото на усвояване, постигнато с такава проста система.“

Беше отбелязано обаче, че при животни инжекционният метод все още се оказва по-ефективен от вендузата. Въпреки това изследователите подчертават, че прототипът осигурява по-голям комфорт на животните, оставайки приложен върху бузите им до три часа, без да причинява проблеми.

Намерението на учените е да проучат допълнително използването на устната лигавица за прилагане на лекарства, особено в случай на пептиди, структури, образувани от свързването на две или повече аминокиселинни молекули. Това може да бъде особено полезно за хора, които постоянно се нуждаят от инжекционни лекарства.

Очакванията са, че след време нови методи, които избягват използването на игли, могат да бъдат одобрени от регулаторните органи. Според изследване, проведено от екипа на Жан-Кристоф Леру, 75% от четиридесетте доброволци, участвали в експеримента, заявяват, че не изпитват дискомфорт с вендузата. Приблизително 83% изрази предпочитание за използване на този пластир над иглата.